10 лв.
2 лв. специална отстъпка
от Дьорд Шпиро
Превод – Мартин Христов
Постановка и музикално оформление – Владлен Александров
Сценография – Петьо Начев
Участват: Николай Урумов и Росица Александрова
Вечно сме в очакване кога ще станем избраници на съдбата. Всяка седмица се уповаваме на магията на шестте хиксчета, които ще ни донесат късмет. Кроим планове как да похарчим печалбата, какво да купим, с кого ще трябва да го поделим. Това се случва и с двамата герои, мъж и жена, в „Прах в очите” – удрят джакпота. Да мечтаеш за нещо е лесно, но да си истински щастлив, когато то се сбъдне, е трудна работа. Двамата се оказват неспособни да превъзмогнат последиците от внезапното си забогатяване: срещу пари не могат нито да върнат обратно миналото си, нито да подредят бъдещето си. В най-щастливия миг от живота си не знаят какво да правят.
Дьорд Шпиро (р. 1946, Будапеща) е писател, поет, литературен критик, преводач. Завършва унгарска, руска и сърбохърватска филология в Будапещенския университет. Един от най-продуктивните унгарски автори на пиеси, носител на театрални и литературни награди. Работил е като журналист в унгарското радио, редактор в издателство „Корвина”, сътрудник към Унгарската академия на науките. Член е на Комисията за театрално и филмово изкуство, доцент в Будапещенския университет. Интересува се от славянска литература, публикува монография за Мирослав Кърлежа. През 80-те години работи като драматург на театъра в Капошвар, а в началото на 90-те е директор на театъра в Солнок (Унгария). Автор е на седем романа и множество театрални пиеси, разкази и студии. На българска сцена са играни пиесите му „Квартет” (в Сатиричния театър е поставена със заглавието „Евроспорт”, премиера на 22 януари 2004 г., режисьор Бина Харалампиева), „Пилешка глава”, „Без контрол”.
Премиерата на „Прах в очите” е през 2007 г. в будапещенския театър „Радноти”. Пиесата е поставяна в Милуоки (САЩ), Любляна (Словения), Братислава (Словакия), Щутгарт (Германия), Търгу Муреш (Румъния, и на унгарски, и на румънски), Краков (Полша), а на родна сцена – в Будапеща, Шопрон, Егер, Печ и Мишколц (Унгария). Преведена е и на сръбски. Английският й превод е прозвучал на литературно четене в Лондон.
Прах в очите – пиеса за щастието.
Прах в очите – пиеса за късмета.
Прах в очите – пиеса за шанса и пропуснатите шансове.
Прах в очите – пиеса за вярата един в друг.
Прах в очите – пиеса за издръжливостта в живота.
Прах в очите – пиеса за прехода, социализма, югославското море, заводите, безработицата, трабантите, за прекършената вяра в демокрацията, за борците, мафиотите…
Прах в очите – пиеса за малкия човек, за средностатистическия гражданин.
Прах в очите – пиеса за радостта от живота и за умората от това негово живеене.
Прах в очите – пиеса за голямата печалба, за надеждата от промяна, за богатството, за безсмислието, за любовта и за вярата в неочакваното, за мечтата.
Прах в очите – пиеса за бъдещето!
Владлен Александров
„Шпиро отново има не само идея, но и действащи лица за осъществяването й: образи добре познати, дори и тогава, когато в залата не присъства никой от тяхната черга. Уморени от живота малки хора, през чиято глава и за чиято сметка в страната е извършена смяната на режима, които не протестират, нито пишат статии, не четат модни списания и не пращат децата си в платени училища – там, където живеят, дори няма такива. Но всеки ден ядат готвено, всеки ден имат мънички мечти, цели, към които да се стремят: трябва ново перде за всекидневната...
Мъжът и Жената се обичат. Това е важен елемент. Празните, безрадостни неща около тях – проблемите на делника, специфични и по-общи – не са по тяхна вина. Тези обикновени хора наистина биха могли да живеят съдържателно и по-богато, и в материален, и в духовен смисъл, ако можеха да го постигнат с нормална работа. Не могат. Но все пак са чували да се говори за случващото се по света, за това как живеят други, какви опасности дебнат богатите – тоест тях, ако имат в ръцете си 4 милиона.”
Из програмата към спектакъла в Театър „Радноти”
